В този брой не кой да е, а създателя, организатора, водача на българските освободителни борби-Съби Стойков Попович , ни дава информация за българите-т.нар. помаци, за злобните ни врагове- гърците, до къде са се разпростирали българските земи, за българските войводства от другата страна на Дунав. За християнските фалшификации, за фанариотите- гърци и лъжата за таксидиотите-''българските защитници и будители''. Ще научите и за лъжата славянство. Раковски ни е оставил и като свидетелства османските извращения над поробеният български народ.
Стр.1
Българският народ е лишен и оскъден от много за просвещения нужни му книги, а
от такива любословни листове съвсем.Причините за това са много и
важни. Ние по настоящему оставяме подробно изисквание и издирване на този предмет за
подобно (бел.моя -удобно?) време и място; толкова само с точност можем да
изречем, че нужда необходима е за
българският народ в днешния век, ако иска и той да вдигне и махне мрачната
завист невежество, и да се ползва от такъв любословен лист, чийто сладък плод скоро с наслаждение ще да вкуси.
Стр.2
После толкова противни векове драгоценни наши древности,
чисти български стари ръкописи, съхранили са
се и пазят се и до днес в разни
книгохранителници в просвещенна Европа далеч от наше бедно днес в невежество тъжещо
(бел.моя-тънещо) отечество..... Много любители на славянската книжовност,
любословци странни, писали са в разни
времена за този предмет, изискающе (бел.моя - изисквайки?) първообразната
основа на днешния наш църковен език, който е носил и днес още носи, стари
славянски език..... а общо мнение е било, че в напечатаните в Русия църковни
книги се е съхранил старият славянски език, което мнение и днес на много места владее!
За България нито спомен, нито реч е било за дълго
време. Понеже той, бедният народ изгубил
своята независимост същевременно
впадна в дълбоко невежество, не
толкова от своя завладетел, колкото от чужди и инородни наложени му духовни пастири гърци, които в разстояние на четири и повече века непрестанно са горили и
днес още горят негови драгоценни книжовности, и други мисли не са имали, нито
имат, за да са всякак злобни начините им
в духовно робство да държат народа и да
го претопят.... Познати са какви скверни са нападнали турци на България, и
какви безчоловечни (бел.моя-нечовешки) разорения са докарвали на победените от тях бедни
народи.Меч, огън, робство и грабителство било тяхно начало и цел!..... Вся България се покорила турчину,
зверска свирепост дошла и ся на безчувствие утищила, даждие се е определило, условия са се дали на Българите
и то какви? Грам сребро на глава на
мъжко на законна възраст.... Много
места са се обвързали да бъдат
спомощници на турците във време рата (бел. моя-работа, ратаи?), носили са
българи свое оръжие за всякога, както турците
имали свои главатари, на които турците са дали име Бейове... тия села са
се назовавали войнишки села, и войници.
И до днес в турските фермани се така зове ''войник куралери‘‘.
Стр.3
....Но друга по-люта
и черна съдба чакала нашата книжовност и наша народност!
Гръцкото духовенство послед падението Цариграда посрещна тържествено победителя и
господаря Седмохълмия, и за своите заслуги по време обсаждането на града, и
защото нито в един калугер не
намериха опълчено оръжие, победителя
Мухамед II не само
великодушно ги награди, определи им годишна
плата (бел.моя-заплата), но и власт им даде над своите единоверни християни. Тъй малко по малко
добиха голямо влияние в турската
тогавашна политика.... они показаха старата своя злоба. Падението на гръцкото
царство, и тяхното злополучие не успяха
да угасят старата вражда в каменните калугерски сърца, които са имали на
Българи...... съветваха суровия Селим втори
да разори наново България, и да унищожи всички условия, които неговите
праотци султани завладетели бяха дали на Българите.....В него време от ..... (бел.
моя-не разчитам) и насилия са се потурчили
днешни в България помаци зовими, родом Българи, говорещи чисто
българский язик, а изповядващи вяра на арапски пророк, както и в
Босна всичките познати потурнаци от него
време са се отделили от своите братя.
Тогавашното страдание на Българите не може да се опише до
коя степен скверности е достигнало. Люде без оръжие безмилостно са клани, безлобни и безпомощни девици заробени,
млади момци насила потурчени, храмове с огън съжегани (бел.моя-изгорени), или
на джамии обърнати, и пр. и пр. Това като извършиха лукавите гърци фанариоти, и
всякоя искра надежда угасиха в България, намислиха друго по-голямо зло да
учинят (бел.моя-причинят) българскому народу, и негова Иерархия, и още
владееща български воеводства във Влашко
и Богданско да унищожат и с гърци да заменят. Иерархия българска е била от турци остала неповредена в
Търново, и в Охрид. Какви лъжовни клевети са употребили за да получат своите злобни цели всеки може
да смисли....
Стр.4
В последните времена, преди падението на България,
българското царство се е простирало от едната страна на Дунав даже до Чорла
града при Цариград, малък Самоков, цялото черноморско крайбрежие, цяло
Македонско, част от Тесалия и от Епир и
проч. От другата страна Дунава, Влашко,
Богданско, и Крим били български войводства, управлявали ги Българи войводи.
После падение
Българий влашки и богдански войводи покорили ся на
турските условия, и войводства са остали целокупни пак, от Българи
войводи управлявани. Българский язик е бил не само владеен в церковное
богослужение, но още бил е съдийски и дворнъй язик. Това засвителстват разни
стари грамоти и днес съхранени, а най-вече в разписките за притежаваните от
благородници земи, които са писани на български наш език, и носят име околници,
и так ги и днес вси Власи назовават. Находят се (бел.моя-намират се) и
доста църковни книги на старобългарски
език напечатани тамо (бел.моя-там) после падението на България. Гръцки един
летопис описва непостоянства и злоупотреби на цариградската църква в течение 16 века
по време на Селим, син на Сюлейман, и пътешествието на Иеремия във Влашко и Русия , описва мимоходом нещо си за тамошните войводи, което
е много любопитно за нас Българите. Он не само похваля гостоприемството на на влашкия княз Махня (бел.моя-трудно се
разчита името) войвода, и богданския
Петър войвода, но и тяхната любов и ревност към учение със следните речи
изразява: дума за богданския Петър войвода ''Изкустен във всяко художество и
на учение, любяше
учението человечешко, и питаше всегда , за астрономия, и за Зодия, и за
други много истъйщени ( бел.моя-изтънчени?) работи. Негов баща, продължава
гръцкия летопис , бил от старите влашки войводи , и звал ся Мирчо, кой е имал
синове Александър войвода, Милиша войвода, и Петра войвода. Александър е князувал над Унгровлашко и синът му е бил
.... (бел.моя-не разчитам) Михни. Милиш войводинъ сина ся е звал
Влад войвода. Негъръ войвода богданский казва, дошъл в Цариград и тамо е
умрял. За негова дъщеря казва гръцкий историк:‘‘ една само дъщеря
красива му остана, коя имаше
хиляди благодати, а най паче (бел.моя-най-вече) целомъдрие, и учена и на
Български, и на гръцки език, и пр.
Тия Български войводи са били учени, и образовани человеци,
не само на свой матерний български язик, но
и на други странни езици! а , що е най-чудно за него време, и женского
пола учили и образовали. Дъщерята на Петър войвода в 16в. после падение
българского царства знаела книги български и гръцки. Тези остатки от българските царства във Влашко и Богданско, а най-иначе народния
книжовен език , каква полза е можело да принесе на сотаналия български народ,
всеки може да размисли (бел.моя-да помисли). На враждебното гръцко духовенство,
кое е било прилепено към турското
правителство, как то е успяло с клевети и лъжи да затрие българската иерархия,
така както е извършило да свали българската
във Влашко и Богданско войводства, и да намести свои фанариоти, които
постепенно изгониха и българския език
от църкви и съдилища. То е било по време на султан Селим
третого.
Най-голям удар на българската книжовност нанесе в лято 1764
лукавия и злоблив един патриарх грък
фанариотин именяем Самуил. Негови сродници бяха в турска служба, и чрез тях се
е докопал до патриаршеския чин. Първо
негово дело беше да затрие българската
Иерархия, и да намести фанариоти владици, в Търново, Охрид, и по други
епархии..... Той проклетия Самуил , като
сполучи своето злобно желание да унищожи българското свещенство, и нареди
фанариоти...и забрани строго да ся не служи и чете български... И за тази
негова преизподня цел повели да ся съзидат и съставят по всеки град метохи (калугерски манастирски обиталища)
Стр.5
където нареди да се изпроводят от Атонската гора безкнижници гърци просяци калугери таксидиоти: ( кое за нещастие още и днес следува!) от една страна да
събличат бедният народ, а от друга страна да учат българските свещеници насила
да прочитат гръцки без да разбират реч от що четат. Тия черни калугери са
пазили, като пъклени духове, да се не разпространява българския език, и народно
чувство. В него време се е развратил съвсем
нашият български език, и са се
вмъкнали толкова несвойнствени нему
изречения, а най паче ( бел.моя
най-вече) неправилно и разновидно
употребляеми днес членове, кои са чисто
гръцки или по подобие разгобленнаго просто гръко-римски език вмъкнат в нашия български език от
вчерашни простаци калугери.
Тъй обитаващи с
духовна власт между българския народ,
като духовници, не само са непрестанно горили наши старобългарски книги,
и с враждебна злоба требили (бел.моя-използвали?) наши премили
драгоценности, но още са имали
голямо влияние над простия народ, който ги е обожавал, и е гледал на тях като
на живи светци. Тъй знаещи добре най-тайните дела, и мисли негови от
неповинното изповедание на всеки Българин, кое му православна вяра налагада
уверява духовния отец, водили са лесно простия народ по своя воля, и многаждъй
(бел.моя-многократно) са издавали и
негови дела и мисли, които он по християнски дълг им е изповядвал, и душеспасение искал.
Тогавашния гнусен
остатък и днес се е съхранил в България, където много стари Българи пишат
още с гръцки букви български език! без
да знаят нито една реч от гръцкия език. В Сливен не преди много години слушал
съм .... (бел.моя-не разчитам)
безкнижници и прости съвсем
Българи, кои вместо, Христос възкресе! казват .... (бел.моя-не разчитам) и днес
още: Христошъ анешти! и проч. То истое гръкоманство и по други места беше остало, и до днес още има му по негде остатки!
....На един стар ръкопис
на дебела и необработена книга , църковен триод, на когото са служили
българските попове нахождат се разни любопитни повествователни записки после
падението на България, измежду празните листове записани в разни времена ; при
други са и следните
Бел.моя-започва с християнски кръс – Писах аз граматик
дракта книга мца ноември 3ден оу
(бел.моя-от?) петкъ оу лето тъйсяча (бел.моя-на
глаголица писано-хилядна година) 3р егда
се разтири влашка земя при михала българскаго войвода и ходи султан ахмет на манаре (бел.моя-минаре?)
Бел.моя-започва с християнски кръс –Писах аз поп люцкан от лето тъйсяча (бел.моя-на глаголица писано-хиляда) 3р мца марта ... ден: тогиз беше зима
хубава:жито беше по един алтън; Тогизи беше великая беда по миръ
(бел.моя-света). Тогизи отиде сюлейман паша на минаре: търновски митрополит
български беше при деспот атанас.
Писах отца тодора и мати керана помени ги господи егда (бел.моя-когато) приидеш в
царство твое:писа иерей люцкан в село ичиренско, оу тою пострадах от
беззаконници врази турци и гърци
От гореизложеното всеки вижда че в него време всяка искра надежда за
българския народ е била угаснала, и от ден в ден падала е в по-мрачно
невежество, угнетено тежко от гръцкото духовенство. Своята книга е изгубил,
матерният му език е бил изгнан и пренебрегнат; в много же места по България учили са Българи римогръцкаго разгобленнаго
варварски език., насила карани от
гръцки светогорски простаци калугери. И
ако се е случвало понякога Българи да се образоват и изучат по странни
места в Европа, малка или съвсем никаква полза не са
можали да принесат роду си, гонени от въйшерочное (бел.моя-незнам думата) злобно духовенство с
различни лъжовни клевети пред отоманското правителство. Много от тях никакво
самочувствие не са имали за своя народ , не приляпвали ся са при други народи ,
а най паче при истия гърци, и погърчвайки се
списвали са на гръцки език и за гърци.
Между първите гръцки просветители на гръцкия народ се числи
и високоучения Евгени Българина, който
се е изучил в просвещенна Европа, и знаел е не само латински,
францушки, елински, но и славенский
язик му е бил познат. Онъ е списал на гръцки език, Богословие,
Правомислие, Скендер беюва повест... (Георги Кастриота Арабанаса)
Стр.6
От падение (на) българското царство даже
до 1800 лето владало е в
България общо затъмнение невежество, и бесняло е с неограничена власт
гръкоманство! Никакъв враг на просвещението до него време не е прониквал в
българското поднебие! Само топлая побожност и благоволение българскаго
народа към своята прадедна вяра , и
постоянное негово начертание (характер) съхранили са аки от чудо , негова народност непоколебима
в такова разстояние вековни
угнетения. Ни един народ не е толкова пострадал
и претърпял , колкото бедний наш народ,
и пак слава Богу остал си е
целокупен и нераздвоен.
Деветнадесети обаче век спусти и в българско поднебие едва съзрателни
зрачни шипове просвещения тук там, и дълговременний мрак токо
народа от тогава мало по мало почна да се разяжда, и любезна светлост
да разсипва по неговия отдавна затъмнен зренник!
Русийский с Турция победоносни походи, гръцкое освобождение
в Елада, Сръбско учреждени княжества, установление параходство по Дунав, , и по
черноморско крайбрежие, гюлханския хатихумаюн,
разбудиха най после малко и заспалия
дълбоко български народен дух, и
устремиха българската юност (бел.моя-младеж)
към учения.
Първи обаче кой
е после падението на България
писал и напечатал книги, тълкувани
благоветствувания, бил е приснопамятният епископ врачански Софрони от Котел.
Вечна му памет! негови ръкописи се
нахождат доста в Котел, и един доволно велик
чисто приписав ръкопис, под
заглавие Цветоубрание.
Втория е бил
високоучения доктор г. Петър Берон също котленец, който е съставил поучителна книжица , коя е няколко
пъти препечатана, и твърде добре е била приета по цяла България, и стократен
плод е принесла. Неговото благодеяние и
до днес се и до днес
ся изобилно простира на много
български училища за девойчици, кои он на свое иждивление обдържава. Третия е
бил незабравимия архимандрид хилендарски
отец Неофит родом котлянин, кой словом и делом показа свое пламенно родолюбие, и най после народа
ради жъртва (бел.моя-жертва). –продължава на стр7
-Продължение
от 5 стр.
Яниада, поема по омиров език, и размер; и проч. Он е бил славен учител в Атонската Гора, где
ся се
учили гърци фанариоти , княжески синове. Той ..... (бел. моя-не разчитам) просветител
гръцкаго народа, свое народно българско име не е таил (бел.моя-крил), както
много други, по всички негови издания се подписва цяла България.
В гръцко
помесичко първо им списание .... (бел.моя-на гръцки пише), издавано тогава
в Европа, виждат се и изложения на
Атанас Богориди, , Котлянца, брата на знаменития днешен княз Стефан
Богориди, които са родени в село Котел и
отпосле са отишли в странство. Атанас е
списал и на француски , и е умрял във Франция. А между днес живите е високо учения Г. Никола Николо, родом от Велико
Търново Българин от отца и от матери. Г.
Николо е бил
доволно време професор гръцкаго любословия в
остров Корфу. Превел е от гръцкаго език на францушкаго. Павел и
Виргиния, Индийска хижа, и други. Мисля,
да има писано и на фрацушки доста.
Поел Русийская битка в лет. 1828 бил е във время Кисилева в Букурещ попечител
просвещения , и надзирател във вся
училища във Влашко. От негоже
время живее в Париж в любословное
поприще занимаващ се , нъ (бел .моя-но) за французи. После же прошедшаго боя на Севастопол , незная що го е поддуло
(бел. моя-подучило), та е писал в Търново да му се испроводят свидетелства , че
е родом Българин от Велико Търново. Види ся в старост да се е покаял , като
всеки човек , но много е веки
тясно-ясно? (бел.моя-трудно четимо) за него! давно обаче
и много други такива заблудени и
неверни синове Българи от неговият
пример подканени по рано се покаят. Тия ще ги любезно приемем в обятия с
разтворена недра, аки (бел.моя-както)
чадолюбива и милостива майка.
В лято 1843 беше в Атинское всеучилище професор елинскаго любословия старец ..... (бел.моя-на гръцки,
Атанас?), той е бил родом Българин от
село Каратонрак близо до Пловдив, и в българско ся е звал Белчо, а в гръческо ся е прекръстил ...
(бел.моя-на гръцки, Атанас?), кое значи на български Белчо! И колко други са
били такива Белчовци неверни синове
Българи , кои нам не са познати!!!
Стр.7
Продължение от стр 6 - Неофит родом котлянин, кой словом и делом показа свое пламенно родолюбие, и най после народа
ради жъртва (бел.моя-жертва) погина
мъченик в окови от духовна черна гръцка злоба.
В Одеса живеещите
родолюбци Българи възживиха
българското просвещение , помагащи
изобилно на много ускъдни (бел.моя-бедни) млади Българи в учение.
А най паче (бел.моя-най-вече)
покойния г. В. Арилов
(бел.моя-Васил Априлов) родом от Габрово не само в живота си голямо родолюбие показва , но и
първия добър пример он даде, та все свое имане завеща и остави роду своему , прежде 9 години , за
да ся съзидае и установи в Габрово един
български университет! Г. Денкоолу в
Москва, в Одеса г. г. Палаузовци, г. Г.
Тошковци и проч. Вси са родолюбци
Българи , и ежедневно жертват доста за
народное просвещение.
Деветнадесети век показа доста учени Българи, кои разни полезни книги преведоха и превеждат на български наш език, сподоби и
Българи с вестник на матерний им език ,
с народна българска църква в Цариград и д. т.
н. Нека се напрегнат и напишат
гърци вече да угасят народния български
дух , нищо неще може да направят , и соатват си с черна злоба. Всесветия дух на
просвещението , духна той вече и в България , никакво противно обстоятелство не
може да го възпре! трябва и България да се просвети, и своя книжовност да
украси! Днешният век го ищи
(бел.моя-иска), не може да бъде другояче!
Да додим убо на наш
предмет за българския език. За много
време, както вече рекохме, от учени славенисти нито помен е било за
Българи. Русийский списатели а най паче (бел.моя-най-вече) изискатели
русийская история , първи са дали внимание , и метнали са поглед на наш народ ,
и то нужди ради, за да издирят своя история , коя без българската е съвсем тъмна.
Най много се е занимавал на то покойния
Юрий Венелин , и най-безпристрастно е он
писал за Българи. Всеки благочестив Българин му е много длъжен. После Венелин
писали са и други доста.
Колкото се отнася за българския
език , откритие на Остромировое евангелие , Йована Екзарха , Манасий летопис , и д. т. н. кои са писани на старобългарски наш език ,
кой и днес звучи в уста българскаго народа , дадоха повод на много учени
славянисти , да по благоволно да говорят за нас , и свое първо мнение о славянскому езику , кого другде диреха, да
променят другояче , то есть да приемат , че първа основа превода свещеннаго писания бил е старобългарския език , кой е съхранен в
най старите ръкописи , а не в печатаните в Русия църковни книги.
Ние от българска страна щем доказа, и наше мнение о тому , в
настоящое списание , кое носи заглавие
‚‘Понятие о българскому язъйку ‚‘ , , водим такожде (бел.моя-
произлизащ) от най старите ръкописи , от
народнаго звук, от старите песни и
проповеди, които са се съхранили
правилно в говоримия днес в България език, и ако някъде грешим с нещо ,
то свободно могат да ни ся отговорят
наши учени, които ние на драго сърце , и с голяма признателност ще
възприемем.
Съчинението е
разделено на следните 12 въпроси.
1.
Български
първообразен език от съхранени стари ръкописи , и от говорим днес език, и проч.
2.
Повествователно доказателство разглобленния
днес говорим български език.
3.
Членове не са природни на българския език; как и от къде са се
вмъкнали в него...
4.
Разсъдителен обзор на всички до днес напечатани български писменици...
5.
Отговор
отцу Неофиту Рилскому любителю члена , и
гръцкото изречение...
6.
Как
първите преводачи са превели свещенните писания, по кое свойство на езика, и какво са употребили вместо гръцкият член...
7.
Сравнение на говоримия днес език с правилни остатки и без членове говорими днес от народа, и
доказателства от стари записки после падението на България...
8.
Спомагателен
глагол и други глаголи...
9.
Как може българския писмен език да се причисти (бел.моя-изчисти) и украси ,
и да бъде класически какъвто си е бил и е...
10.
Каква полза и чест ще добие...
11.
За правописание българско...
12.
За пенье (бел.моя-пеене) българско, мнение, кое
може да бъде сходно и най удобнополезно днес..
Вопроси щат ся излага всяка
неделя , когда почне любословний лист , Дунавский Лебед да с‘ издава редовно.
 |
| Add caption |
Стр.8
НАРОДНИ БЪЛГАРСКИ
ПЕСНИ
Син мами си дума, стани мале стани
Рано извади ми войскарска
премяна.
Да ся примяна наряда и обуржа (бел.моя-въоръжи).
Белонога коня възседна
да прискоча,
Да посрещна, , мале моя ,
мекушави гърци.
Ей! Семо! Семо! Български царю!
Българи славни, Моравци, Кучени и
Тучени!
Хубаво ся применете , юнашки
обуржете
Рядъм ся редете! Сулици
подигнете!
Сема да посрещнем, здравица да
викним!
Здравица Семо! Здравица Българско
юначе!
Ей Семо! Семо! Български царю!
Здравица юнаци! Здравица Българи!
Кой е юнак на юнака с‘ мене да върви!
Гърди си да турим, Цариград да
земем!
Отмяни златни, венци и кошули
бели.
Говори ся изговори, Едрене
ся подади.
Ей! Семо! Семо! Български царю!
Константинов града наближиха ,
рядъм вървяха.
Семо махна, стрели фръкнаха,
гърци падаха,
Кучени! Тучени! Що стоите гледате , сулици гответе!
Ами вие Моравци! Отзад с
тяшки сопаци
гърци си кладете като жетварски
снопи!
Ей! Семо! Семо! Български царю!
Трещи! Плющи! Боян напред върви!
Клин си върти, път прави, Златни
Врата гледа!
Семо гърци троши, над глава му
орле фърчи!
Кон му скача, от ноги му искри фърчат!
Та уплаши мекушави гърци, те
назад бягат!
Ей! Семо! Семо! Български царю!
Цариградски стени гърци скриват
Злато сребро хвърлят и гъркини
дават !
Земайте юнаци злато сребро и златно обружие!
Извийте венци, и съшийте кошули!
У дома да поидим, с песен да ни срещнеш!
Ей! Семо! Семо! Български царю!
Тяшко имане дигнахми и песен
пеехме:
Връщайте се юнаци Българи в България!
Гърци уплашихми имоти им взехми!
Срящайте ни девици! Сему венец
уплетете!
Пътища постелете и с песен
венец подайте!
Ей! Семо! Семо! Български царю!
*****--------------*****
Пипируда злата
Пред Перуна лята,
Лята и пролята
По поле се мята,
И Богу ся моли:
Дай Боже дъждец!
Да израстнат ниви
Ниви и ливади!
Бари бари води!
Блата блата вина!
Всеки клас и тъгар
Всяко гребло тягло!
От корена кошница
По всяка лозица!
