Житие на Съби Стойков Попович -Раковски, 1866г.!

 Стр. 1

Никога не бих се осъдил на такова едно място,  или (?) описаните  ми  дела не  биха имали една твърда тясна свръзка  с отечеството ми,  което съм от тъжна иоште младост пламенно любил и комуто  целия  си живот  драговолно съм искал  да  посветя......  Тук  се описват истинни събития, познати от голяма част очевидци, които са имали голямо влияние на развитието на народнаго ни духа, които (към стр.2)

 Стр.2

вхождат в народната ни съвременна повестност.

Читателя ште види притом (бел.моя-при това)  как се възражда народната любов от младости в сърцето едного человек,  каква голяма сила има тя  в него когато съзре  и стани постоянно негово начало, предмет  и  цел. Колко  же  можи тя да го ухрабри, какви гонения, мъки, ускъдности и проч. може  да притърпи един человек поради тая силно свята любов и доде можи го ...(?)  .......(?) неговото .... постоянство.

Любовта към Отечеството превъзхожда всички земни добрини и тя е най-утешителната мисъл за човека на  този свят. .... Каквото друго  занятие и  да  има човек, каквато  друга  добрина  и да направи  на света, никога  не може  или  по-голямо или по—блаженно наслаждение  и задоволствие,  както  когато се  занимава за  доброто  на отечеството  си  и   да   успее  да направи  и извърши .....  (?) си   в  полза  негова (бел. моя-на  отечеството).

Любивший истинно  своето  отечество  готов  е да  допринесе   ради  (бел.моя-за, заради)  него  не само  сичко  що има  за  най-драгоценно на света,  но и  самият си живот!  Никаква  люта мъка, никакво  грозно страдание не   могат  отвратит истиннаго  любителя  отечество   от неговата свята  цел  коя  си е предначертал  да достигни  и   заслугите на отечеството си.

Истина .... (?)  в сичките  человеци  и животни съществува  една  невидима тайна  сила,  която  ги  кара  да  обичат  месторождението си  и  привлича  ги към него  без  да   ги... (?)

Стр.4

Освен  зверските ....(?) които изпълниха (?)ненаказно изпроводените и отрядени от султан Махмуда паличници(бел.моя-подпалвачи) паши, съпредружени от знамянити числа войнства, появиха се съвременно (бел.моя-своевременно)и много чети и пълчища от пръвници (бел.моя-първенци) турци, които нападнаха от сичките страни  българите и необоздино  колеха  ги , убиваха  бедните безоръжни българи, грабеха имотите им   и убезчестяваха ги! Западна Европа,  както и Русия  никакво внимание  не убърнаха  на  това, ни(бел.моя-народа, българите)  оставиха  кръвопийците  от Турция  да .....(?)  зверское  си  дело доде самите  се наситоха от християнска кръв!

 

 Стр. 7

невежество е властвало тогава  в България и името отечество и народност е било съвсем забравено! Тогашний българин е бил упоен като с една билка ,  съставена от съвършеното незнайство за проществието  му (бел.моя-за произхода му) поради  изгорената  му от турците и от  гръцкото  духовенство старата  обща книжнина,  с  друга  по .... (?)  билка , от гръколудия ,  кое   го бе накарало да мрази и самото си народно имя Българин и  да  иска да се казва грък.  Третята по отровна  за народните  му чувства   билка е  била най-занесеният .... .......  (?) в когото  го е държало замаян  и захласнят  в  гръцкото лукаво бездуховенство  за пъклената си  цел.  Тогашний  българин  е  търпял сичко несвестно , утешаются  за неговото  спасение  на оня свят и тамо той ще види  царство небесное! В  неговите  уши често  е входил убиствений  калугерски глас :  притърпен остани!! Покорявайте  ся власти , всяка  власт  е от  бога! Ширете  ся помазани  и  нарядени  от  бога  да  владеете народите. Отдайте кесарови кесарю, а  богове богу. Ние  теглим от греховете  си и тяй ...... ..... (? ) да наследиме  вечното блаженство на онзи свят.... В такова  положение нахожда ся тогашний българин ни ти е  можал сиромахъ  да (продължава на стр.8)

 Стр. 8

да  помисли за свобода и  възстание  против султанската власт,  ако и да е имал сичката сила  в ръце си  и  ако  обстоятелствата  да  му са били най-благоволни  и най-лесни!Той   си  е  проливал  кръвта  и бил ся е юнашки  да  освободи кого? Мъчителя  и губителя си султана от своите турци мятежници  и  отстъпници кържалии.

Фенерската  .... (?)  е  действувала  кату един непримигателен  .... (?)връху това умешване българскаго народа  не само през разпространеното  си  духовенство по цяла  България, но и чясто чясто  е изпровождало по сичките  епархии в България окръжни синодални (изборни)писма  да ги четат  гръцките  владици  в черквите.  Следное  писмо отправено до  тогдашний  православен  грък владика   доказва  нашите  речи . (Текста  на  писмото  да  ся напечати). Това  писмо  изобразява сичката  тогдашна  пъклена  .... (?)  на  фенерската патриканя  връху  ..... (?)  предатели. Не  можи да бъди по унизително окръжно писмо за  християнството, нито по-убийственно  за  народните  български чувства  от  това  и най-паче  (бел.моя-най-вече) тех времена когато  българите  треперяха само от името едного грък калугера  да   го не  ...(?) !  А  камо  ли  да не  послушат  едно такова писмо  подписано  ....(?) от  тогавашнаго патрика  и от цялаго събора! .....

  Стр. 10

....Ви едно же кържалийско нападение  Карафейся (?) и Индже войвода са допрели до Жеруня един час разположение от Котила (бел.моя-Котел), съ седем тъйсяшти кържалии, де  ся разположили войнството си по ближните села Градец, Медвен и Вечер...(?) и от тамо ся заплашвали чи штатъ нападнат всим решително да изгорят и ....(?) Котила, чичу ми Дачу избра триста решителни юнака и съдружи ся ги. Двамина още храбри войводи Аршиназ (?)и  ....(?) , нападнали ся  нощтя ни  кържалиите  в Жеруня и избили  са множество  от тях  злодейци! Караефенди и Индже  войвода видевши  една такава несутрашима дързост  отъ стръвни Котляни, те отеглили ся се посрамени! Връху това събитие ся е съхранила и народна песенкои започва тъй“ ‚‘Инджето  Гочу  думаше; Гочу лю Жерунянино! Кажи ми, Гочу, кажи ми:Отде са влязва в Котилъ? Отде  се влязва в .... (?) . Има  ли много войска, имат ли Котляни топове? И проч.‘‘ Котляните имали и четири топа черешови тръби, и били съставили един доста порядъчен военен ред. А главният управител билнякой си достоен юнак емееш имяними Божил, кой неуморно е ходил  ден и ношт по стражите  и  .... (уговарял?) войниците по примера си, снабдяващи ги с храна и съ сичките военни потребности. В Котилъ са правили тогава пушки, пищове, ножове и ....(?) сами котляните.