Създателите на ''македонска азбука'' и ''македонски език'' - АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония)

Сборни документи на АСНОМ  успоредно - Български свидетелства

1. Решение на АСНОМ от 16.05.1945г. за македонска азбука

Председател на Народната влада, член на АСНОМ - Лазар Колишев (по''македончена'' фамилия Колишевски). Съден по Закона за Защита на Държавата за неговата анти-българска дейност-налагане на еврейския комунистически интернационал. Помилван от цар Борис, заради написаните в молбата му за помилване думи: "Имам родители българи, чувствал съм се и осещам се българин". След като бива помилван, изготвя списък за изтребването на 1200 българи в Македония, затова, че не са се отрекли от българският си произход.

 

 

 

Моето Кръщелно - отговор към Лазар Колишев
  

Моето Кръщелно

Макар и старо, извехтяло,

макар на части четири дори-

все пак запазено е цяло,

под грижите ми нежни и добри.

То носи ясни, точни дати,

то носи и запазен стар печат;

на него с писмена познати

е писал стар свещеник белобрад:

...» Роди се... и се именува.....» -

кръщелно на чист български език!

И мен законно ми се струва,

че аз съм българин от тоя миг!

Това показва и печата,

поставен там като войник:

препасал текста, нарамил дата,

с безстрашен дух и твърд като челик!

На него (как да го отмина)

написали са моите деди:

« В шейсет и девета година

община българска се учреди».

А всеки знае, че тогава

е бил народа ни под турски гнет,

и още българска държава,

е нямало, уви! на тоя свят!

Не може, значи реч да става,

че българския шовинизъм уж-

и само той – ме е заставил,

да се родя аз българче в Кукуш!

С това кръщелно аз от Солун

в България достойно се прибрах,

когато гърците най-долно

превърнаха Кукуш на червен прах.

И ако, значи, съм избягал

в България от родния си град-

това показва ясно, драги,

кого съм смятал аз за кръвен брат.

Какви тогаз са тез брътвежи,

за македонски някакъв език?

На хора като теб – невежи -

те могат само да са ялов вик!

Така че – не от теб зависи,

какъв да бъде моя пътен лист;

и явно е за мен, че ти си,

един великосръбски шовинист!

Д-р Г. Тишинов – Горна Джумая  

 

 1868г. - Голяма Българска Читанка или Втората част на Българският Буквар на наречие по-вразумително за Македонските Българи

Наредил  

Един Македонец

 Български Географски названия в Македония
 

 

Покана до Лазар Колишев за Второ Заседание на АСНОМ 12.12.1944г.

 1860г. Народни песни на македонските българи

 

 

 

 

 

 

 

Факсимиле от Решение на АСНОМ за използването на македонски език за служебен език

Председател на Първото заседание на АСНОМ - Методи Андонов – Ченто

1928г. Брошура на Кръстьо Велянов - македонски народ не съществува нито в политическо, нито в етническо отношение, защото няма на лице нито македонска държава, нито пък е известна някаква отделна македонска народност.

Манифест на АСНОМ

1913 - 1916г.  Песни за Македония Иван Вазов

Проф. Бернщайн (!!!)  Няколко забележки за македонският литературен език

12.09.1944г., Москва

стр.1 Коренното славянско население в Македония в миналото се е намирало в близко родство със славяните в Мизия, Тракия и Родопи, което определя най-важните отличителни етнографски и езикови особености на македонските славяни. Впоследствие обаче, в резултат на редица важни обстоятелства, Македония поема по свой път и в момента сме свидетели на формирането на нов славянски народ, македонците, отличаващи се от останалите южнославянски народи. В тази връзка лозунгът "Македония за македонците" придобива съвсем реален смисъл. Осъществяването му изисква решаването на редица проблеми, сред които един от най-важните е създаването на македонския книжовен език.

Огромно болшинство македонци са използвали български език, по-малката част - сръбски. Строителите на нова национална култура в Балканите са изправени пред задачата да създадат нов, близък до народните маси книжовен език - македонски.Такива опити вече има. В самото начало на 19 век един от македонските книжовници Кирил Пейчинов, родом от положкото село Върце, близо до град Тетово, пише книги за своя народ на „най-простия некнижен език“ на родния си диалект. Македонският елемент е силен в езика на Р. К. Жинзифов и много други писатели и поети от македонски произход. Всички опити за създаване на самостоятелен македонски книжовен език не дадоха положителен резултат. Времето за решаване на такива проблеми дойде едва сега, когато свободната Македония влезе в народна, демократична държавност.

Най-важната задача при създаването на книжовен език се явява изборът на говор, който трябва да лежи в основата на този език. Що се отнася до Македония, тъй като народните диалекти наоколо се отличават с изключителни дребност, някои ще са склонни да дадат предпочитание на скопския народен диалект /планини Скопие, Скопие/. Против това е необходимо да се противопоставим категорично по следните причини:

 

стр.2 Скопският говор преставлява пограничен говор, който е изпитвал дълбоко и продължително влияние от сръбския език. Това обстоятелство е довело до проникването в този говор на много сръбски думи, неизвестни на македонските славяни. Именно това е довело до разнообразни смесвания на различни фонетични системи, отразяващи се често в една дума. Така, в този говор, на мястото на старите носовки(2) намираме а и у (гусеница, гасеница, не знаат). Примери за подобни смешения можем да дадем страшно много. Приемането на този говор за основа на новия литературен език би довело до създаването на език, близък до сръбския, далечен на основната маса македонски славяни и лишен от стройност на фонетичната система. Много близък до сръбския говор се явява велеският говор (град Велес). Велеско-скопските говори не могат да бъдат използвани при създаването на новия литературен език.

Не бива да се строи нов литературен език на основата на източните македонски говори. Такъв език би бил много близък до българския език.

При избора на говор е нужно обезателно да се отчете това, че новият език трябва да бъде надарен с такива особености, които да дават право на самостоятелното му съществуване. Такъв говор може да бъде само централният говор, заемащ значителна територия от Македония (Битоля, Поречие, Прилеп). До този говор са изключително близки говорите от охридската група; те също трябва да бъдат отчетени при създаването на нов литературен език. Тези говори имат стара книжовна традиция, произлизаща още от делото на Климент. Специалист по македонска диалектология разполага с достатъчно количество диалектологически факти, които дават възможност в този спор да бъде отхвърлена скопско-велеската група говори и да се възползваме от централните говори.

 Образец от текст на централен говор:

Наоколо магла пагят,

Покрито ет месечина,

Не се видат звездни траги

Майко мила, майко драга

Ти да видиш своя сина!

Ке те примев яс со радост

Али видиш, оти спият

Тува сина три и керки

– чо майчино сето срце

Сета кукя исполнуват!    /От П. Прерадович/

стр.3 Не по-маловажен е въпросът за графиката. Мисля, че тук е нужно да се следва българската и руската традиция, а не сръбската /т.е. е нужно да влязат буквите Ю, Я и да се отхвърлят (4)        /. Естествено, че всички архаични букви на българската графика /    , Ь,    / не е нужно да бъдат приемани. Ортографията трябва да бъде строена на фонетико-морфологични основания.

Пред строителите на новата славянска култура в Македония стоят отговорни задачи. В областта на езика, те се състоят не само в това умело да изберат говор, но и в създаването на нова лексика, в написването на граматика, в създаването на речници и т.н. Само с общи усилия, тези задачи могат да бъдат решени в най-кратък срок.

Своята гледна точка по македонския въпрос аз печатно изказах още през 1938 година, в статия, специално посветена на македонския език. В нея аз написах – „Въпреки значителното диаметрално разнообразие, македонските говори представляват собствено единство и забележимо се отличават от народните говори на Тракия, Мизия, Родопите и Балкана“ – Македонски език – Г. С. Е.(5), т. 37, стр. 743.

Подпис: Професор Бернщайн

Москва, ул. Герцена 5, кв. 24

Професор Бернщайн Самуил Борисович

 

 Проблемът за Македонска Нация

Македонски Научен Институт

11 Януари 1947г.

 Христо Ампов 

От Дойран, Вардарска Македония. 

 

Решение за конституиране на АСНОМ

 

 Днешните Българи

1859г.

/От Показалец или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, старого ни правления, славнаго ни прошедствия и проч., Част Първа/

От Г. С. Раковски

Днешните Българи

Българският народ, ако и да не е попадал под турско иго и много от него да се е преселил във Влашко, Богданско, Немско, а най-вече в Бесарабия, Крим и другъде в Русия, неговото число, което е останало в отечеството му значително превъзхожда всички други народи, живеещи в Европейска Турция. Днешните му жилища се простират от: от сегашните граници на Сръбското княжество от Радуевац, къде се влива Тимок в Дунав, по цялото крайбрежие на тази река до устието и, което се влива в Черно море на място именувано Солина; а от там по цялото черноморско крайбрежие чак до Въспора (бел. м. Босфор) по Руманска (тракийска) страна; от там по крайбрежието на Мраморно море, Дарданели, и крайбрежието на Бяло море (Средиземно) до град Солун, като изключим крайбрежните градове, където живеят смесено с преселници Българи с Римогърци, Турци, Арменци, Евреи и Цигани, вътрешни градове и села се обитават предимно от чисти Българи. От Солун до Атонската гора също по цялата така наречена Тесалия до залива Арта от там покрай Йонаническо море (бел. м. Йонийско море) през Албания до Нови-Пазар, град в Босна, а от там към Запад до сръбската днешна граница, която започва от Крушовица до разположената по-нагоре Тимок, където се влива в Дунав.

 

  По всички тези места, като изключим неколцина Римогърци, погърчени Арбанаси (бел.м. погърчени Българи), Турци, евреи и Цинцари (хромовласи) (бел.м – черни цигани) всички заедно, ако ги попиташ : какъв народ сте вие? казват: Българи, или Блъгари, или Булгари; и, какъв език говорите? отговарят: Български, Блъгарски, Булгарски. Освен тях Българи съществуват и други Българи живеещи и в самата Мория (бел. моя според някои Мория е древната Арийска д-ва Хазария, генетични братя преди да приемат юдаизъм, според други Мория е в днешен Йерусалим), и в Мала Азия. А в днешното Сръбско княжество от Крушовица до Смедерово почти всички села са населени от Българи и говорят още Български език. Около Белград (винаги е бил старобългарски град) се намират повече от 30 български знаменити села, конкретно Мокри-Лук, Винча, Мирнево, Сланица, Велико-Село, Железник, Бяла-Вода, Княжевец, Вишница, Болич и село Пали-Лула, което се държи от самия Белград. Тия Българи са съхранили езика си, народното си облекло, обряди и стари обичаи. А областите (нахии), които в последно време княз Милош е откъснал от Видинска област, и ги е съединил със Сръбското княжество, които се наричат крайни (б.м. Западните Покрайнини), тия са почти всичките Българи.

Ако прегледаме добре, като изключим т.нар. Шумадия в Сръбското княжество, където живеят само сърби, по - голямата част от народонаселението в това княжество са Българи живеещи там от стари времена, и от последното разорение (б.м. поробването на България) на България преселили се там от разни места, както от времето на Кара Георги, и кърджалийските угнетения и други.

 В Турска Европа точно описание на особеностите на населението не съществува; а френски и други пътешественици в настоящия век изчисляват Български народ под турско иго до 5 и половина милиона. Но ние можем да им кажем с точност и вярно, че тяхното число трябва да е над 7 милиона, народ живеещ в Турска Европа и наричащ сам себе си Българи и говорещ български език. 

 

  Този български народ живее в Европа от незапомнени времена, предприемал е знаменити действия в световния мироглед на гражданското битие; а най-вече с Византийска силна и горда държава, чиято гордост и великолепие много пъти мечът и кривакът е съкрушавал и в подчинение държал, имал е много работи дори до последното си падение. Но възродилата се ненавист на Византийците против Българите, коя е движила тия две държави във вечна непримиримост, в непрестанни кръвопролитни битки, трябвало е един ден да доведе и докара в пропаст и разорение едния и другия от тия съперници държави, което е и последвало.

  Лишаването от свобода и свирепост завладян докарал Българския народ в дълбока яма на невежество, за много векове, от кои едва от няколко годинки насам почнаха да подигат глава. А невежество и смесване с други народи постепенно изстудило народното чувство, и докарало в презрение всеки стар народен обичай и обряд, щото за малко не заличил първобитното начертание (характер) на този народ! Нашата реч се отнася повече за живеещите в градовете Българи, смесени с Турци и Гърци; понеже тия са изменили много от прадедните наши обичаи и обряди, и почнали са да земат съвсем други.

 ''Индийска'' писменост с АРИЙСКИ руни - АРИЯВАРТА

Печати от времето на т.нар. Индийска цивилизация - Мохенджо Даро 2700 - 2000 пр. Хр.! И от Харапа цивилизацията (2600 - 1900 пр.Хр). Но пък 24.05.  е Национален празник, тъй като е ''славянски'' и е от 9ти век.

Намерени са много печати, всичките с руни. Повечето  изобразяват животни - слонове, бивол, жертвоприношения, което показва чуждо влияние  не само в това, но и в някои символи и рогато ''божество''. Според някои ''Инана'', която  е шумерска  ''богиня'', чиято ''дейност'' е в противоречие с Арийските закони. Разгулност, похот, раздори, агресия. Инана води произхода си от Анунаки. Има печат, който  ''разчитат'' като еврейски текст, но на печата има руни. Печата с  двамата човека и лъва - едно от еврейските ''древни'' племена е имало такъв флаг. Някои равини все още го използват. Преди десетки хиляди години след война между извънземни раси ( имало е няколко), оста на Земята се измества. Полюсите се обръщат. Изток и запад се обръщат.  Преди да се случи това по нашите земи са живеели животни, които не се срещат сега по нашите ширини. Едно от тези животни е лъва. И тук възниква въпроса - ''Витлеемската'' звезда  от изток. Е ли звезда или чуждо присъствие и намеса?

За сравнение - ''индийска писменост'' с Арийски руни, като изображенията на човек ги има не само в Магура, но и по целия свят. Същите руни са и викингски или т.нар. Футнарк, тъй като с т.нар. викинги сме генетични братя и сестри. На изображението не са всички ''индийски'' знаци, вероятно  досега са открити само тези. Изображение в дясно - нашите руни, целенасочено е оградена  в  син правоъгълник свастиката - Слънчев символ, руна!

 По- долно изображение - Арийски руни

 

 

 

 

 

Печат на Кубер. Кубер е бил ''бог'' на имането, материалното благополучие. От Ведическо време (Арийски Веди - 1500 - 900 пр. Хр.)), което е в противоречие с философията, но чуждото влияние вече е било налице. Кубер Проход - в днешен Пакистан, в  провинция със същото име. Част  от пътя на коприната. Част от Арияна (Арияварта), преди Ганди да я откъсне от Индия по нареждане на Ротшийлд, с цел - мюсюлманска държава.

Печата е изцяло с руни!

 

 

 

 

 

 

 

 

Tук по-ясни снимки на част от печатите https://www.earthismysterious.com/the-mystery-of-harappan-script/  Има изображение с ''колело от каруца'' и руни. Колелото символизира Слънцето, кръговрата. Един от най-известните  храмове в Индия (Барата - санск. ''брат'') е  в Карнатака - храма на Слънцето.  Местното население  - дравиди почитат луната, при мигрирането на нашите предци приемат Арийската култура и почитта към Природата, в случая Слънцето. Колелото и свастиката символизират едно и също. 

В днешна Индия има различни видове писменост - тамил, телугу, хинди и т.н. Всички те са йероглифи! Само през Ведическо време са били използвани руни. Арийското ''нашествие''.

Смесването на различни символи - писменост, се е случвало многократно по пътя на историята. А нашите руни могат да бъдат разпознати. Но не от официалната ''история и археология'', а от нас самите.

Един допълнителен факт - името на столицата Дел(х)и се превежда само на БългАрийски език - глагола ''дели''. Изписва се с "h'' Delhi, тъй като Индия е била под британско робство и  всичко се изписва на ''английска'' азбука.

 

Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите -1886, Г.С. Раковски