Създателите на ''македонска азбука'' и ''македонски език'' - АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония)
Сборни документи на АСНОМ успоредно - Български свидетелства
1. Решение на АСНОМ от 16.05.1945г. за македонска азбука
Председател на Народната влада, член на АСНОМ - Лазар Колишев (по''македончена'' фамилия Колишевски). Съден по Закона за Защита на Държавата за неговата анти-българска дейност-налагане на еврейския комунистически интернационал. Помилван от цар Борис, заради написаните в молбата му за помилване думи: "Имам родители българи, чувствал съм се и осещам се българин". След като бива помилван, изготвя списък за изтребването на 1200 българи в Македония, затова, че не са се отрекли от българският си произход.
Моето Кръщелно - отговор към Лазар Колишев
Моето Кръщелно
Макар и старо, извехтяло,
макар на части четири дори-
все пак запазено е цяло,
под грижите ми нежни и добри.
То носи ясни, точни дати,
то носи и запазен стар печат;
на него с писмена познати
е писал стар свещеник белобрад:
...» Роди се... и се именува.....» -
кръщелно на чист български език!
И мен законно ми се струва,
че аз съм българин от тоя миг!
Това показва и печата,
поставен там като войник:
препасал текста, нарамил дата,
с безстрашен дух и твърд като челик!
На него (как да го отмина)
написали са моите деди:
« В шейсет и девета година
община българска се учреди».
А всеки знае, че тогава
е бил народа ни под турски гнет,
и още българска държава,
е нямало, уви! на тоя свят!
Не може, значи реч да става,
че българския шовинизъм уж-
и само той – ме е заставил,
да се родя аз българче в Кукуш!
С това кръщелно аз от Солун
в България достойно се прибрах,
когато гърците най-долно
превърнаха Кукуш на червен прах.
И ако, значи, съм избягал
в България от родния си град-
това показва ясно, драги,
кого съм смятал аз за кръвен брат.
Какви тогаз са тез брътвежи,
за македонски някакъв език?
На хора като теб – невежи -
те могат само да са ялов вик!
Така че – не от теб зависи,
какъв да бъде моя пътен лист;
и явно е за мен, че ти си,
един великосръбски шовинист!
Д-р Г. Тишинов – Горна Джумая
1868г. - Голяма Българска Читанка или Втората част на Българският Буквар на наречие по-вразумително за Македонските Българи
Наредил
Един Македонец
Покана до Лазар Колишев за Второ Заседание на АСНОМ 12.12.1944г.
1860г. Народни песни на македонските българи
Факсимиле от Решение на АСНОМ за използването на македонски език за служебен език
Председател на Първото заседание на АСНОМ - Методи Андонов – Ченто
1928г. Брошура на Кръстьо Велянов - македонски народ не съществува нито в политическо, нито в етническо отношение, защото няма на лице нито македонска държава, нито пък е известна някаква отделна македонска народност.
Манифест на АСНОМ
1913 - 1916г. Песни за Македония Иван Вазов
Проф. Бернщайн (!!!) Няколко забележки за македонският литературен език
12.09.1944г., Москва
стр.1 Коренното славянско население в Македония в миналото се е намирало в близко родство със славяните в Мизия, Тракия и Родопи, което определя най-важните отличителни етнографски и езикови особености на македонските славяни. Впоследствие обаче, в резултат на редица важни обстоятелства, Македония поема по свой път и в момента сме свидетели на формирането на нов славянски народ, македонците, отличаващи се от останалите южнославянски народи. В тази връзка лозунгът "Македония за македонците" придобива съвсем реален смисъл. Осъществяването му изисква решаването на редица проблеми, сред които един от най-важните е създаването на македонския книжовен език.
Огромно болшинство македонци са използвали български език, по-малката част - сръбски. Строителите на нова национална култура в Балканите са изправени пред задачата да създадат нов, близък до народните маси книжовен език - македонски.Такива опити вече има. В самото начало на 19 век един от македонските книжовници Кирил Пейчинов, родом от положкото село Върце, близо до град Тетово, пише книги за своя народ на „най-простия некнижен език“ на родния си диалект. Македонският елемент е силен в езика на Р. К. Жинзифов и много други писатели и поети от македонски произход. Всички опити за създаване на самостоятелен македонски книжовен език не дадоха положителен резултат. Времето за решаване на такива проблеми дойде едва сега, когато свободната Македония влезе в народна, демократична държавност.
Най-важната задача при създаването на книжовен език се явява изборът на говор, който трябва да лежи в основата на този език. Що се отнася до Македония, тъй като народните диалекти наоколо се отличават с изключителни дребност, някои ще са склонни да дадат предпочитание на скопския народен диалект /планини Скопие, Скопие/. Против това е необходимо да се противопоставим категорично по следните причини:
стр.2 Скопският говор преставлява пограничен говор, който е изпитвал дълбоко и продължително влияние от сръбския език. Това обстоятелство е довело до проникването в този говор на много сръбски думи, неизвестни на македонските славяни. Именно това е довело до разнообразни смесвания на различни фонетични системи, отразяващи се често в една дума. Така, в този говор, на мястото на старите носовки(2) намираме а и у (гусеница, гасеница, не знаат). Примери за подобни смешения можем да дадем страшно много. Приемането на този говор за основа на новия литературен език би довело до създаването на език, близък до сръбския, далечен на основната маса македонски славяни и лишен от стройност на фонетичната система. Много близък до сръбския говор се явява велеският говор (град Велес). Велеско-скопските говори не могат да бъдат използвани при създаването на новия литературен език.
Не бива да се строи нов литературен език на основата на източните македонски говори. Такъв език би бил много близък до българския език.
При избора на говор е нужно обезателно да се отчете това, че новият език трябва да бъде надарен с такива особености, които да дават право на самостоятелното му съществуване. Такъв говор може да бъде само централният говор, заемащ значителна територия от Македония (Битоля, Поречие, Прилеп). До този говор са изключително близки говорите от охридската група; те също трябва да бъдат отчетени при създаването на нов литературен език. Тези говори имат стара книжовна традиция, произлизаща още от делото на Климент. Специалист по македонска диалектология разполага с достатъчно количество диалектологически факти, които дават възможност в този спор да бъде отхвърлена скопско-велеската група говори и да се възползваме от централните говори.
Образец от текст на централен говор:
Наоколо магла пагят,
Покрито ет месечина,
Не се видат звездни траги
Майко мила, майко драга
Ти да видиш своя сина!
Ке те примев яс со радост
Али видиш, оти спият
Тува сина три и керки
– чо майчино сето срце
Сета кукя исполнуват! /От П. Прерадович/
стр.3 Не по-маловажен е въпросът за графиката. Мисля, че тук е нужно да се следва българската и руската традиция, а не сръбската /т.е. е нужно да влязат буквите Ю, Я и да се отхвърлят (4) /. Естествено, че всички архаични букви на българската графика / , Ь, / не е нужно да бъдат приемани. Ортографията трябва да бъде строена на фонетико-морфологични основания.
Пред строителите на новата славянска култура в Македония стоят отговорни задачи. В областта на езика, те се състоят не само в това умело да изберат говор, но и в създаването на нова лексика, в написването на граматика, в създаването на речници и т.н. Само с общи усилия, тези задачи могат да бъдат решени в най-кратък срок.
Своята гледна точка по македонския въпрос аз печатно изказах още през 1938 година, в статия, специално посветена на македонския език. В нея аз написах – „Въпреки значителното диаметрално разнообразие, македонските говори представляват собствено единство и забележимо се отличават от народните говори на Тракия, Мизия, Родопите и Балкана“ – Македонски език – Г. С. Е.(5), т. 37, стр. 743.
Подпис: Професор Бернщайн
Москва, ул. Герцена 5, кв. 24
Професор Бернщайн Самуил Борисович
Проблемът за Македонска
Нация
Македонски Научен Институт
11 Януари 1947г.
Христо Ампов
От Дойран, Вардарска Македония.
Решение за конституиране на АСНОМ
